Талисман
ФОРУМ КАМИНИ • Виж темата - Йонийски, дорийски и коринтски капители


ФОРУМ КАМИНИ

форум за камини и нещата наоколо
Дата и час: Октомври 23rd, 2017, 3:20 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



stan

ars


Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Април 6th, 2012, 5:31 am 
Site Admin

Регистриран на: Ноември 4th, 2011, 8:45 pm
Мнения: 647
Появата на Йонийския стил датира от средата на 6 век пр.н.е. в Йония, югозападното крайбрежие и островите на Мала Азия, населени от йонийски гърци. Следи от този архитектурен стил във вътрешността на Гърция се наблюдават от 5в. пр.н.е. Първият от великите йонийски храмове, въпреки че е просъществувал само едно десетилетие преди да бъде срутен от земетръс, е бил храмът на Хера в Самос, построен около 560 пр.н.е. от архитекта Ройкос. По-дълго запазен е храмът на Артемида в Ефес (днешна Турция), също в йонийски стил, един от Седемте чудеса на света.
Изображение


Изображение
Йонийски капител от храма на Атина Polias , Йония 19-ти век


За разлика от гръцко-дорийския стил, Йонийските колони обикновено се полагат върху база, която разделя тялото на колоната от стилобата или платформата. Капителът на йонийската колона съдържа специфични спираловидни елементи в четирите си края, наричани волути. Първоначално тези волути лежали в една равнина, но впоследствие се видяло, че могат да бъдат под ъгъл спрямо ъглите. Тази характерност на йонийската колона я е направила по-гъвкава и задоволителна от дорийската за критичните погледи през 4 в.пр.н.е.: поставянето на волутите под ъгъл в ъгловите колони осигурявало, че те могат да бъдат видени като еднакви когато биват гледани от друга страна.
Ренесансовият архитект и теорист Винченцо Скамози, живял през 16в, проектира версия на перфектен четиристранен йонийски капител; тази версия става толкова стандартна, че когато гръцко-йонийската колона бива отново представена през Гръцкото Възраждане през 18 век, тя е посрещната като архаично свежа и примитивна, дори републиканска.

Под волутите, йонийската колона може да има широка яка, разделяща капитела от тялото с жлебовете, както е при замъка Кооле; може да има чепка плодове или цветя, завъртяни по такъв начин, че да оформят волутите. След ранни експерименти, броя на жлебовете в тялото бил определен на 24. Тази стандартизация поставя жлебовете в сходна пропорция с диаметъра на колона от всякакъв размер, дори когато височината и е увеличена. Римското правене на жлебове се различава от гръцкото: римляните не оставяли много от повърхността на колоната между жлебовете, а гърците ги правели колкото ръба на нож и те лесно се чупели.

Йонийската колона винаги е по-деликатна от дорийската. Височината на йонийските колони е осем-девет пъти колкото диаметъра им, и дори повече в колониите на Атебелия. Въпреки че йонийските колони обикновено имат жлебове, не всички се придържат към стандартизацията: Иниго Джоунс влага нотка трезвост с гладките йонийски колони в неговия проект за банкетната къща в Уайтхол Палас, Лондон, а архитекта Джон Ръсел Поуп е искал да изрази мъжествената енергия, комбинирана с интелекта на Теодор Рузвелт и затова е оставил колоните на Рузвелтския мемориал в Американския исторчески музей без жлебове – подобна архитектура изглежда силна и извисена.
Колоните, около мемориала на Джеферсън във Вашингтон са в йонийски стил

Характерна особеност на йонийския ордер са волутите в капитела, които са обект на много теоретични и практически разногласия, базиращи се на кратко и смътно описание на Витрувий.

Ентаблатурата има три части: чиста архитрива, разделена на две, или по-общо на три, пръстена, с фриз, който може да бъде богато скулптурен, и корниз изграден от дентили (приличащи на близко разположени краища на напречни греди), с корона и цима, които носят тежестта. Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от триглифите при дорийския ордер. Римската и ренесансовата практика намаляват височината на ентаблатурата като намалят пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим.

Витрувий описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийския разчита по-елегантни и женствени пропорции. Въпреки че не споменава името на цитирания документ, се смята че подобна традиция е завещана от елинските архитекти, например Хермоген от Приена, архитект на храма на Артемида в Ефес.

Ренесансовите теоретици в областта на архитектурата, базирайки се на тази бележка, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от коринтския. Йонийския стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди Ветрувий, не е ясно дали е имало подобни интерпретации през 5 и 4 век пр.н.е.

Партенонът, въпреки че стриктно спазва дорийския ордер, съдържа също йонийски елементи. Чисто йонийски форми се откриват в Ерехтейон. Друга характерна особеност в Ерехтейон е, че колоната за първи път е сменена със скулптура. От седемнадесети век насам, много хора възхваляват и копират йонийската версия, която може да се види в храма “Щастието на Вирилий” в Рим, където за първи път се появил детайлно изсичане на Антоин Десгод.

Йонийският ордер се дели на два типа: Малоазиатски, който е по-старият, и Атически, пренесен от Мала Азия. Основни разлики в двата подвида са оформянето на основата на колоната. При капитела в Мала Азия завършва с лесбийска кима, а в Атика - с йонийска. В Малоазийския вид липсва фриз - там той е заместен от дентил или зъборез.

Дорийският стил
е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 в. пр.Хр. и достигайки окончателна форма през 5 в.пр.Хр. Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито база, нито капител и има канелюри (жлебове) по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести. Коефициентът височина/дебелина е около 4:1. Ясно изразени черти на гръцката и римската версия на дорийския стил са триглифът и метопите.

Изображение

Триглифът е центриран над всяка колона, и заедно с още един или два между колоните създава ахармонично несъответствие с носещата колона. Разстоянието между триглифите и метопите може да бъде оставено чисто, или да бъде украсено с малък релеф. Понеже метопите не са със стриктно зададени пропорции, разстоянието между колоните може да бъде променено от архитекта. Често последните две колони биват слагани близо една до друга, за да дадат визуално заздравяване на ъглите.
Дорийски стил, Партенона

В началото колоните били от монолитни блокове, като канелюрите по тях се изработвали преди поставянето им. По-късно колоните вече били от отделни блокове, поради увеличилите се размери.Канелюрите се изработвали преди поставянето на всеки отеделн блок, за да се нагаждат една към друга по-лесно. Броят на канелюрите варира-в началото били 16, после - 20. Колоната завършва с капител, който се състои от ехин (подобно на възглавница долна част) и абак, който лежи непосредстено под антаблемана, като границите му излизат извън архитрава.

Формата на ехинът се променя с времето, което помага за датировката. В началото бил по овален и извит, а в елинистическо време се скосил и изправил. Над абака (капитела) стои антаблеманът, който се състои от 3 части - архитрав, фриз и корниз.


Коринтският стил

Стилът се характеризира със стесняваща се в диаметър колона към върха и богато украсен капител с акантови листа (растението Acanthus Синя шапка) и спираловидни орнаменти.

Изображение

Макар и гръцки по произход, този стил не е използван толкова често в Древна Гърция, колкото другите два - йонийският и дорийският.

Витрувий разказва, че коринтският стил бил измислен от Калимах, вдъхновен от гледката на кошница с дарове на гроба на младо момиче. В кошницата били нейните любими играчки, покрити с правоъгълно парче, за да ги пази от времето. Около кошницата било поникнало растението Синя шапка, което се било вплело в нея.

Коринтският капител може да се възприеме и като продължение на йонииския. Волутите (извити орнаменти в ъглите), които заемат основно място в йонииския капител са се смалили в коринтския, но стоят на старите си места. От всеки основен волут, тръгват два малки, които се срещат в средата на колоната. Листата могат да бъдат както схематични, сурови и недодялани, така и екстравагантно оформени и подрязани или съвсем естествени, натуралистични.

В Късната Античност и Византийско време, листата изглеждали като духнати от вятър, вятъра на Вярата. Капителът на коринтската колона ляга направо върху ствола. Каналите по колоната са 24, а височината на колоната е девет пъти диаметъра ѝ. Коринтската колона прилича на Йонийската, но често е по-тънка. Абакът (непосредствено лежащата над капитела на колоната част) може да бъде украсен в ъглите със спирали, за да продължи ефекта от капитела и понякога има розетка в средата на всяка от четирите си страни. Тази розетка се развива в християнско време като кръст, в кръг, понякога с инициалите на Спасителя.

Почти винаги коринтската колона има канали (жлебове по дължина на колоната), ако ли не, си струва да се разгадае причината, поради която няма (понякога просто не са достигнали средства). Понякога каналите, които сами по себе си са украса, биват украсени. По дължината си каналите могат да бъдат набраздени от тънки ивици. Във Франция, тези тънки ивици завършват със загатнати цветове на лилия или камбанки. Така коринтския стил се откроява като пищен и празничен, вариативен и удобен за комбиниране с други стилове.

Над абака, коринтският стил, ползва архитрав (дълъг хоризонтален ред, оформен от носещи греди), разделен на две или три части. Понякога тези части са еднакви, друг път влизат в особено съотношение на пропорциите си. Над архитрава е мястото на фриза.

_________________
Изображение
камини - http://www.zidkam.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Април 6th, 2012, 5:39 am 
Site Admin

Регистриран на: Ноември 4th, 2011, 8:45 pm
Мнения: 647
индо-коринтски капители
Този класически дизайн често се адаптират, обикновено като по-продълговата форма, а понякога се комбинира с свитъци, обикновено в рамките на контекста на будистките ступи и храмове . Индо-коринтски столица също са включени фигури на Буда или Бодисатви , обикновено като централните фигури, заобиколени от, а често и под сянката на луксозния листа на коринтски дизайн.

Изображение

----------------------------------------------------


Изображение

Готически капител


Римски капител
Изображение

_________________
Изображение
камини - http://www.zidkam.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Юли 15th, 2013, 11:33 am 
Site Admin

Регистриран на: Ноември 4th, 2011, 8:45 pm
Мнения: 647
Изображение

_________________
Изображение
камини - http://www.zidkam.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group

Zidkam


Камини,Барбекю,Пещи
http://zidkam.com/


stan