Отоплителна инсталация от отворен тип


Изграждането на локално парно отопление без значение дали с камина, или просто с печка със водна риза следва няколко определени етапа:
  1.Пресмятане на площа/кубатурата която ще се отоплява и мощноста на водната риза и радиаторите
  2.Начертаване на схема на инсталацията и уточняване типа –затворена или отворена ситема
  3.Оптимизиране и конкретизиране на връзките и видовете тръбопроводи и тяхното сечение
  4.Пробно пълнене, обезвъздушаване и проба на инсталацията

Когато е необходимо да се отопляват различни и повече етажи, тогава може да се предпочете и затворена система под налягане, тъй като при нея загубите са по малки и преносът на флуида е по добър. В тази статия ще намерите основните моменти и някой особенности при изграждане на отворена система.
Като начало трябва, да решите вида на горивото с което ще се отоплявате, което ще определи и уреда който ще се използва. Трябва да се отбележи, че камините с метални камери не са осбенно подходящи за горенe на въглища поради това, че при изгарянето на въглищата се развива висока тенмпература и остава голямо количество сгурия. Важно е да се знае, че ламарината от която е направена водната риза на повечето камини и печки е по тънка и обикновенно се амортизира по бързо тъй като не са предвидени за натоварен режим както е при котлите например. Също така водната риза отнема голяма част от топлината и не се получава добро изгаряне. Така че когато имате намерение да ползвате камина особенно с открит огън, препоръката е да се горят предимно дърва. Сухи дърва, дъб, бук, топола. Когато се монтира печка, тогава може да се смесват със въглища или направо да се зареждат с долно горене.

Пресмятането на мощноста водната риза към квадратурата се прави в зависимост от това какъв е вида на жилището и степента на изолация. Прието е за изцяло санирано и изолирано жилище със стандартna височина на таваните 2.5-2.7метра мощноста за отопление на един кв.метър да е 150 W/кв.м. Когато жилището не е изолирано, и със стара дограма тази мощност е 210 W / кв.м .

Когато имаме частично изолирано жилище стойноста се приема по средата - около 180 W /кв.м.

При избирането на радиатори е желателно да се закръгли нагоре мощноста от необходимата за даденото помещение, тъй като в последствие така или иначе може да се регулира тяхната мощност с вентил. Трябва да се знае че радиаторите имат различна номинална мощност, като „търговската” обикновенно е при 20 °С околна тепература и 90 °С на входящата и 70°С на изходящата вода, в друг случай тя обикновенно е различна. Радиаторите могат да бъдат както панелни(стоманени) така и алуминиеви, чугунени или конвекторни. Конвекторните радиатори са по ефективни тъй като много добре отнемат топлината от флуида. Снабдени са с въздушни филтри и автоматика. В такъв случай обаче се променят параметрите на цялата инсталация, тъй като помпата трябва да е не просто циркулационна ами нагнетателна .

Добре е към общата мощност която е необходима за отопление на помещенията да предвидим и 10-20% запас или така наречената „пасивна мощност” Например ако всички консуматори (радиатори, бойлер) са 10кВт., да се избере водна риза с мощност 12-13кВт, за да не разчитаме на максималната мощност на водната риза. В каталозите (особенно на българските печки и камини) се посочва именно тази-максимална мощност, която обаче не винаги е достижима. Така че е добре да се съобразим с номиналната- реална мощност на камината. Следва изчертаване на схемата и количествената сметка на материалите. Горещата ми препоръка е да се използват само качествени многослойни тръби (когато се изгражда с такива) или от известен производител. Същото важи и за фитингите. Което значи да се избягва по възможност закупуването им от кварталната железария освен при крайна необходимост. Това ще ви спести многократното източване на ситемата, и е поне известно предимство при евентуални аварии като прегряване или завиране. При избора на сечение на тръбите трябва да се има предвид че колектора който захранва цялата ситема трябва да бъде с диаметър 1 или минимум 3/4 цол. Като по близките радиатори се свързват с по малки диметри (например 16мм) а трасето до далечните с по големи - 20мм(отново примерно). Това зависи от дължината на трасетата. Сечението се определя от правилото - каква мощност може да пренесе тръбата до радиатора а именно:

    Ф16- до 3200 W
    Ф20 -до 5400 W

Важно уточнение е тръбата която излиза от камината да бъде метална – медна или поцинкована, за да може при евентулано прегряване да не омеква и да не се деформира. Поцинкованите тръби не са препоръчителни заради взаимодействието на цинка с флуида(в случай че е антифриз) и засилването на корозията на незащитените метални части. Тука някъде трябва да решите със какъв флуид ще използвате вашата система. Вариантите са следните:

   - вода, тогава когато постоянно ще използвате инсталацията и няма да се налага да я източвате често. Не е     препоръчително  да се източва често, и е по добре да се използва старата вода, тъй като след няколко часа   работа тя се “ умъртвява ” - съдържа по малко кислород и се намалява корозията на водната риза и радиаторите.

   - антифриз, когато става въпрос и за по рядко използване. Това може да е обикновен автомобилен aнтифриз  - етилен гликол или пропилен гликол.

Първият е силно отровен и категорично не е добра идея да се използва в домашна обстановка. Вторият (Пропилен Гликол) е много слабо отровен и е това което ви трябва. За съжаление цената е почти двойна в полза на пропилен гликола. Разреждането ориентировъчно, и по данни да група съветски учени е 50:50 за температури до минус 25-30°С. Концентрата твърдят че замръзва и се желира при -75 °С, но не съм пробвал и не мога да потвърдя. Обикновено се избира съотношение 2:1 или 60:40 в полза на антифриза.  Това че се използва пропилен гликол освен че носи предимството да не замръзва инсталацията, ви носи и това че ще завира при по високи температури. Докарва ви и особеноста, че не бива да ползвате любимите на дядото на стария водопроводчик калчища при връзките, а само тефлонова лента. Все пак, силно препоръчително е за флуид в системата да се използва готов разтвор, тъй като има гаранция за концентрацията и качеството му и освен това обиквенно в него има разтворени инхибитори които намаляват корозията.
От тънкостите по прокарването на тръбите и монтажа на радиаторите си заслужава да се отбележи следното:

    - Монтажа на радиаторите не бива да е по ниско от 10-15 см от пода, тъй като се нарушава циркулацията на въздуха и от там се намалява  и КПД-то им

   - Тръбите от ПП се режат по възможност право и със специална ножица.След това се калибрират с калибратор, за да съвпаднат с фитингите и да добият кръгло им сечение

   - Огъването, ако не се прави със специалните пружини, трябва да е внимателно за да не се прегъне тръбата

Въпреки това вероятно след пълненето ще има прокапване. Това се отстранява с пристягане на студено. Ако след няколко цикъла студено-топло затягането не помага, може да се използва тефлонова лента за спиране на течовете. Добре е да се избягват фитинги от различни метали и производители. Практиката показва че слаби течове след време „заспиват” и изкарват с години. На всички радиатори се слагат ръчни или автоматични обезвъздушители във най високата точка. Като ръчните са за предпочитане при радиаторите, а автоматичните при водната риза. Добре е да са качествени, защото при едно прегряване някои се стопяват и се налага да се заменят. Радиаторите се свързват като топлата вода постъпва в горната точка, а студената се отвежда от долната, като свързването „става на кръст”. Ако в системата има бойлер със серпентина, то на него задължително също се слага обезвъздушител в най високата точка и на топлата вода от камината.

Пълненето е добре да става от най ниската точка в системата и под налягане, което много улеснява следващата стъпка –  обезвъздушаването. Разбира се може да пълните и от разширителния съд (като мене) но това има някои особености. Разположението му се прави на най високата точка в системата или на топлата или на студената вода, като по пътя между него и водната риза не трябва да има кранове или филтри. Това предполага да изпълнява и втората и много важна функция –на предпазен клапан.През него не бива да циркулира флуида, освен ако не се цели предпазването му от замръзване. В схемата може да се предвиди функция за автоматично пълнене и преливане в канализацията при достигане на определена температура- обикновенно около 95°С. Това обаче не важи за системи пълни с антифриз, защото цената му е доста висока, а и автомобилния антифриз е силно отровен, и не бива да се излива в канализацита още по малко в септична яма!

Когато системата е от отворен тип и се пълни през разширителния съд, много често се получава „въздушна тапа„. Тя се преодолява като правило трудно, за целта е важно да има обезвъздушители освен на всички радиатори, задължително и на камината. Налага се водната помпа да се обезвъдушава, начина е описан в инструкциите за ползване на конкретния модел помпа. Този момент е лесно доловим по шума който издава помпата и липсата на циркулация. Налага се няколкократно спиране и пускане на помпата и качествено обезвъздушаване във всички възможни точки. Чак след това може да се пристъпи към палене с слаб огън във огнището. Следи се дали радиаторите загряват равномерно, и се обезвъдушава още поне веднъж при достигане на работната температура 70 °С. Ако не може да се достигне тази температура, системата не е добре разчетена като мощност. Добре е при самата водна риза да има монтиран освен термометър на водяща и изходяща вода и термостат който да командва водната помпа. Той се настройва на 40 °С за да се избегне конденза по стените на водната риза който довежда до корозия.

След известно време ще се наложи да чистите нагара по стените на водната риза и да прочиствате серпентините, но това е неизбежно иначе се намалява ефективноста. Също така ще трябва периодически да чистите комина и кюнците защото те са предпоставка за пожари.


 

 

камини zidkam >>